заптиè, мн. -та, ср. (араб.). Истор. Турски стражар у нас преди Освобождението. Предадоха ме на едно заптие да ме води в стаята на тъмничния надзирател. Величков. Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Йовков.
|