запустя̀вам1, -аш, несв.; запустèя, -èеш, мин. св. запустя̀х, прич. мин. св. деят. запустя̀л, -а, -о, мн. запустѐли, св., непрех. Ставам пуст, пустинен; опустявам. Денем всички отиваха на работа и селото запустяваше. Елин Пелин. До самия град тя не срещна ни една жива душа, кърът беше запустял. Вазов. Уви, днес всичко глухо, запустяло! / И тук и около: треви, грамади. Вазов.
|