|
запỳшвам1, -аш, несв.; запỳша, -иш, мин. св. -их, св., 1. Непрех. Почвам да изпускам дим. Слага въглените между шумките, навежда се та подухва малко и ето запушва и нашето огнище. Влайков. 2. Прех. Изпълвам с дим, пушек. Отворете прозорците, че много сте запушили стаята. 3. Прех. Почвам да пуша цигари или тютюн. Чичо Митуш извади цигара и запуши. Йовков. запушвам се, запуша се страд.
запỳшвам2, -аш, несв.; запỳша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Затварям плътно дупка или отвор. Той откъсна парче от ризата си и запуши дупките. Вазов. Сводът беше се провалил тая нощ и запушил изхода. Вазов. Шът! Мълчи! — скара му се Гърдьо и посегна да запуши устата му с ръка. Йовков. Мирчо продължи да свири. Щом не им се слуша, да си запушат ушите. К. Петканов. Запушвам шише. Запушвам пролука. запушвам се, запуша се страд. □ Запушвам устата някому (разг.) — оборвам някого с доводи, на които той не може да възрази.
|