|
запъ̀ване1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от запъвам1 и от запъвам се.
запъ̀ване2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от запъвам се. В ръката на даскала е книжката, дето я учим... Той прочита питането и кара всяко дете по ред да му каже отговора. Повече от тях с мъка и запъване отговарят. Влайков.
|