запъ̀твам се, -аш се, несв., запъ̀тя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Тръгвам, отправям се за някъде; упътвам се. Докторът се запъти заедно с мене към палатката. Л. Стоянов. Той се запъти по посока на къщата. Вазов. Той погледна още веднъж към двора на крепостта... и бързо се запъти към кулата. Ст. Загорчинов.
|