|
зарàвям1, -яш, несв.; зарòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам с пръст нещо, поставено в издълбана в земята дупка. А ако намеря само сто гроша? — И тях ще заровя в градината. Каравелов. 2. Разг. Погребвам. Но ти кажи ми, дядо, къде да заровим тия два трупа. Вазов. А в това време заравяха набързо трупа на Спасуна. До ямата, в която гробарите хвърляха пръст, стояха роднините. Дим. Димов. 3. Прен. Пъхам нещо някъде. Зарови пръсти в косата си. Йовков. Хвръкна любов и младост и живот! — думаше тя, като заравяше лицето си в бялата възглавница, която се измокри. Вазов. заравям се, заровя се страд.
зарàвям2 -яш, несв.; зарòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Почвам да ровя. Хрумна му изведнъж за документа. С разтреперани ръце той зарови из книжата, намери го и го разгъна. Йовков.
|