|
зàран, -тà, мн. -и, ж. Диал. 1. Утро, сутрин. Тая заран беше хубаво времето и той беше ходил да се разходи до градината. Вазов. Мълчаливо се мяркаха там жетвари от заран до вечер. Елин Пелин. 2. Като нареч. Сутринно време. Либил Никола Гергана, / либал я, и я задирял: / заран и вечер по извор, / по хора всяка неделя. П. Р. Славейков.
зàран нареч. Диал. Утре сутринта; утре. Искам заран да стана по-рано та, ако се успя, да ме събудиш. Влайков.
|