зарàствам, -аш, несв.; зарàсна, -еш, мин. св. -ах, и зарастà, -èш, мин. св. зарàстох, прич. мин. св. деят. зарàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. 1. За рана — заздравявам. Нали сам видя с каква рана дойде тук, а само за десетина деня премина — зарасна. Йовков. 2. Сраствам се с нещо. Откак за старо си ме тъкмила, / на пръст ми, майко, пръстен зарасте. К. Христов. Влад язди като хун: зараснал, неподвижен / едно с коня си. К. Христов. 3. Обраствам. Сърце пламтяще ще угасне, ще стане всичко прах и тлен / и гробът в бурен ще зарасне — / последний спомен зарад мен. К. Христов.
|