заревò, мн. няма, ср. (рус.). Рядко. Отблясък от пожар, от залез; сияние. Тя видя запалените вагони и сенките на мъжете, които от време на време се мяркаха върху светлото зарево на пожара. Дим. Димов. Над върховете на дърветата към залез трептеше аленото зарево. Ст. Загорчинов.
|