|
заруменя̀вам1, -аш, несв.; заруменèя, -èеш, мин. св. заруменя̀х, прич. мин. св. деят. заруменя̀л, -а, -о, мн. заруменèли, св., непрех. Ставам румен. Лицето ѝ заруменя, тя се засмя и засрами. Елин Пелин. Ох, скоро ще заруменеят пак зори. К. Христов.
заруменявам2, -аш, несв.; заруменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане румено. Зората пукна злата, / зарумени небето. Вазов. Сутринта, далеко още преди зората да зарумени голото чело на старопланинския връх Ком, двамата приятели излизаха, яхнали на конете си. Вазов. заруменявам се, заруменя се страд.
|