заръмжàвам, -аш, несв.; заръмжà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Почвам да ръмжа. Едно едро куче се хвърли към новодошлите и злобно заръмжа. Ст. Загорчинов. || Прен. Почвам да изразявам гласно негодувание, недоволство срещу някого или от нещо.