|
заръ̀чвам, -аш, несв.; заръ̀чам, -аш, св., прех. Разг. 1. Правя поръчка за нещо; поръчвам. Гороломов заръча вино, чашите се зачукаха. Вазов. 2. Карам някого, нареждам някого да направи нещо. Шибил пуща търговците да са вървят, изпраща ги до нейде и високо им заръчва да носят много здраве на Рада. Йовков. Заразпитва ме тя, дали съм направила каквото тя ми заръча. Влайков. Аз ще заръчам, щом идем, / да ти изградят градини. П. Р. Славейков.
|