заря̀ ж. 1. Силна, ярка светлина на хоризонта при изгрев или залез слънце. Вечерните зари трептят / във огнено сияние. К. Христов. || Излъчена или отразена светлина от нещо; сияние. Далеко някъде светеха зари от пожарите. Вазов. Кръгозорът на изток беше осветлен от някаква необикновена заря. Сякаш слънцето щеше да излезе над горите посред нощ. Вазов. 2. Само мн. Поет. Лъчи. Слънцето пак грееше от високото небе и заливаше земята и хората със зарите си. Вазов. Ето го че и слънцето наднича иззад планината и праща първите си златни зари най-напред отсреща по баира. Влайков. Небето се синееше весело, огряно от утринните зари на слънцето. Вазов. || Обр. Заря от надежда си проби път в сърцата ни. Величков. И не зная, майко, обездомен, / где ще мога с вяра да запра, / щом угасне сетната заря / на живота — твоят скръбен спомен. Лилиев. 3. Прен. Поет. Начало, зародиш на нещо светло, радостно. През мрака на песимизма се вижда зарята на светло бъдеще. Вазов. 4. Военен утринен или вечерен сигнал за сбор. Наблизо бяха кавалерийските казарми и там свиреха заря. Йовков. 5. Вечерно тържество с илюминации в чест на празник. Заря с церемонии.
|