засвѝрвам, -аш, несв.; засвиря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Почвам да свиря. Тъжно ми е, дядо, жално ми е! / Ала засвири — не бой се! Ботев. Оркестърът засвири едно българско хоро. Вазов. Локомотивът дълго, протегнато засвири. Стаматов. Вятърът засвири в комина. Йовков. Засвириха щурци. засвирвам се, засвиря се страд.
|