засèнчвам, -аш, несв.; засèнча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Хвърлям сянка върху нещо. Широки стрехи засенчваха тесните улички. Д. Талев. Там имаше миндер с пъстра черги, а големият бряст засенчваше стаята и я пълнеше с приятни хладина. Йовков. || Правя си сянка над очите. Шофьорът засенчи очи и хвърли поглед на запад, над върховете на върбите по насрещния бряг. Ив. Хаджимарчев. 2. Прен. Помрачавам. засенчвам се, засенча се страд.
|