засѝпвам, -аш, несв.; засѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Като сипя, покривам нещо изцяло, затрупвам. Ситен сняг и скреж прехвръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше се на кълбуци и засипваше покривите. Вазов. Рале... зарина имането си, притъпка го с крак и го засипа с пепелта отгоре. П. Ю. Тодоров. Трен няма, на 26-ия километър брегът се изронил и засипал линията. Ал. Константинов. || Прен. Отрупвам, обсипвам някого с нещо (въпроси, цветя и др.). Засипват ме с куп въпроси. Л. Стоянов. 2. Почвам да сипя. засипвам се, засипя се страд.
|