заситня̀вам, -аш, несв.; заситня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да ситня. Булката се измъкна из навалицата, заситни през мегдана и скриви в уличката. Елин Пелин. Той пристъпваше в такта на мелодията отсечено и леко, завършваше се изведнъж и чевръсто и лудо заситняваше на едно място. Йовков. Гайдата задържа тънък глас, после записка и заситни. К. Петканов. Отначало дъждът спусна дълги върви, но след час, два заситни и така продължи през цялото денонощие. К. Петканов.
|