|
засѝчам1, -аш, несв.; засекà, засечèш, мин. св. зася̀кох, засèче, прич. мин. действ. зася̀къл, -кла, -кло. мн. засèкли, прич мин. страд. засèчен, св., прех. 1. Почвам да сека. Той стигна до прозореца, закрепи си здраво краката на две стъпала и... засече другите пречки. Вазов. 2. Отсичам малка част от повърхността на нещо. Дънерът на дъба бе засечен дълбоко. Елин Пелин. 3. Диал. За път или вода — отбивам в друга посока. Мъже със запретнати крачоли засичаха вадите с мотики и поливаха по три лехи наведнъж. А. Каралийчев. 4. Спец. В балистиката и радиото — определям мястото на точка в пространството чрез кръстосване на прави. засичам се, засека се страд.
засѝчам2, -аш, несв.; засекà, засечèш, мин. св. зася̀кох, засèче, прич. мин. св. деят. зася̀къл, -кла, -кло, мн. засèкли, св., непрех. Правя засечка поради някаква повреда. И изведнъж нещо засече в мотора. Тракторът спря. А. Гуляшки. || Прен. Изведнъж спирам да говоря, млъквам. Ще работим и ще ги изплатим, па някога... — Той отведнъж засичаше. Тя разбираше, че има нещо, което не можеше да изтръгне, и се ядосваше. Ст. Даскалов.
засѝчам3, -аш, несв.; засекà, засечèш, мин. св. зася̀кох, засèче, прич. мин. св. деят. зася̀къл, -кла, -кло, мн. засèкли, прич. мин. страд. засèчен, св., прех. Диал. Не опирам (пране) добре; захабявам. Не пери дрехите само със студена вода, ще ги засечеш!
|