заслепèние, мн. -я, ср. Неправилно, погрешно виждане на нещата, обикн. поради увлечение, възбуда; духовна слепота, заблуда, заблуждение. Не се обръщаше назад — вървеше бързо, навел глава, в някакво заслепение, което не му позволяваше да възприема околния свят. Ем. Станев.
|