заслепя̀вам, -аш, несв.; заслепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Обикн. за силна светлина — преча да се вижда. Ярката белина на снега заслепява и реже очите. Йовков. Зрителите бяха заглушени от трясък, заслепени от пушек. Вазов. 2. Прен. Преча някому да вижда, да схваща нещата такива, каквито са; заблуждавам. Омразата и егоизмът заслепяваха тия хора. Вазов. Обхвана го една злоба към Цвета, която с хитрост или с магия му заслепи очите. Елин Пелин. Заслепен от злоба. заслепявам се, заслепя се страд.
|