заслужàвам, -аш, несв.; заслỳжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Достоен съм за нещо според проявите си, делата си, качествата си. Добре, че го оценихте най-после. Но ний не заслужаваме неговата помощ. Ст. Костов. Твоят колега заслужава смъкване на пагоните и военен съд. Дим. Димов. Заслужавам похвала. Заслужавам бой. 2. Само св. Имам заслуги. И защо, питам те? Че аз санким, по-малко ли съм заслужил от тебе? Ал. Константинов.
|