заслỳжил, -а, -ο. 1. Прич. мин. св. деят. от заслужа. 2. Като прил. — а) Който има заслуги. Заслужил човек. б) Почетно звание, с което се удостояват дейци от областта на изкуството и науката. Заслужил учител.