засмỳквам, -аш, несв.; засмỳча, -еш, мин. св. засмỳках, св., прех. Почвам да смуча. Смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! Ботев. Другият, къса лулица засмукал, / гледа из нея как пушек се вий. П. П. Славейков. Костадин и Кондо засмукват от чубуците, мълчат и се поглеждат от време на време. Д. Немиров.
|