заспàл, -а, -ο. 1. Прич. мин. св. деят. от заспя. 2. Като прил. — а) Който вече спи. Намериха го заспал на пейката пред общината. Елин Пелин. Последните сини пламъчета играят по бронзовите лица на заспалите хора. Л. Стоянов. б) Прен. Лишен от енергия, от жизненост; безжизнен, апатичен. Той беше 35-годишен човек, с малки сиви очи и с поглед ленив и заспал. Вазов. Тогаз тоя залисан и заспал човек ще оживее. Йовков. Заспал ум.
|