заспѝвам, -аш, несв.; заспя̀, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Унасям се в сън. Събличам се. / Лягам в леглото. / Заспивам. Вапцаров. Вечер, когато лагерът утихваше и в землянката всички заспиваха, Стоил дълго още стоеше буден. Йовков. □ Заспивам вечен сън (книж.) — умирам. Заспивам на лаврите си (книж.) — задоволявам се с постигнатите успехи, не се стремя да постигна нещо повече.
|