засрàмвам, -аш, несв.; засрàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Карам някого да почувства, да изпита срам заради постъпките си. А ти само дето хляба ми ядеш — остави се на един Пендевец да те удари като мях в земята. Стоян се ядоса, че го засрамиха пред жетварките, та се залови да работи. К. Петканов. || С постъпките си причинявам срам на свой човек; излагам, покривам със срам, срамя, посрамвам. Гиди, проклета дъще, ти ще ме засрамваш, а? Вазов. Браво, браво. Аз знаех, че ти няма да ме засрамиш. Йовков.
|