|
застàвам1, -аш, несв.; застàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Спирам се, стоя на някое място. Тя носеше в ръка голям букет от червени и бели карамфили и, като влезе, застана нерешително до вратата. Елин Пелин. Стоян, застана сред момите, извади свирка и засвири. К. Петканов. || Заемам някакво положение, някаква поза. Момченцето събра петичките си, застана мирно и се поклони. Караславов. Заставам неподвижно. □ Заставам на нечия страна (книж.) — ставам привърженик на някого или нещо. Заставам начело (книж.) — поемам ръководството на нещо.
застàвам2, -аш, св., непрех. Само мн. Почваме да ставаме един след друг. Всички един по един заставаха.
|