|
застаря̀вам1, -аш, несв.; застарèя, -èеш, мин. св. застаря̀х, прич. мин. св. деят. застаря̀л, -а, -о, мн. застарèли, св., непрех. Постепенно придобивам вид на стар; състарявам се. И Станка посърна, сви се, застаря. Елин Пелин.
застаря̀вам2, -аш, несв.; застаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого да остарее; състарявам. Осемгодишното му заточение в Азия, теглилата и климатът бяха го застарили и съвсем изменили. Вазов. || Рядко. Правя някого да изглежда стар. Лицето беше измършавяло и кожата, прилепнала към черепа, поразително го застаряваше. Д. Добревски.
|