застѝвам, -аш, несв.; застѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам постепенно студен; изстивам. Работникът надува цевта и лавата се издува и застива. Ал. Константинов. 2. Прен. Спирам се, заставам неподвижно при внезапна уплаха и др., сковавам се, замръзвам на мястото си. Жена му застина за миг, после подскочи като бясна. А. Гуляшки. || Обр. Само 3 л. ед. и мн. Оставам неизменен. На тъмните му безжизнени устни беше застинала студена, надменна усмивка. Хар. Русев. □ Кръвта ми застива в жилите — вледенявам се, изтръпвам от страх, от ужас.
|