застѝгам, -аш, несв.; застѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. застѝгнат, св., прех. 1. Изравнявам се с някого, който върви пред мене; настигам. Иван Боримечката с децата си застигна тълпата. Вазов. 2. Сварвам, заварвам. Ще ядем хубав дъждец, но дано не ни застигне из пътя. Вазов. Ей нощта ги застигна във урвите снежни. К. Христов. застигам се, застигна се страд. и взаим. Из пътя се застигнахме и запознахме. Вазов.
|