застъ̀пвам, -аш, несв.; застъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Стъпвам върху нещо, като го натискам. Щъркът остана спокоен. И като напук пак почна да чука капата с клюн, като я застъпи с един крак. Елин Пелин. Застъпих ти полата. 2. Прен. Давам по-голямо място, отделям по-голямо внимание, грижи за нещо. Както в предишните годишнини, тъй и в сегашната е застъпена най-добре българската поезия. П. П. Славейков. застъпвам се, застъпя се страд.
|