застъ̀ргвам, -аш, несв.; застъ̀ржа, -еш, мин. св. застъ̀ргах, св., прех. Почвам да стържа. Аз взех дъската, положих я на коленете си и застъргах със стъкло подметката. Ст. Чилингиров. Па и яката, колосана твърдо, ми застъргала шията като трион. Ал. Константинов.
|