засумтя̀вам, -аш, несв.; засумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. засумтя̀л, -а, -о, мн. засумтѐли, св., непрех. Почвам да сумтя. Агата забеляза тоя дързък, присмехулен поглед, намуси се и засумтя. Йовков.