зася̀дам, -аш, несв.; засèдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Седя, оставам някъде продължително време. Заседна след това Младен в механата на Делищъркела и започна... да развива своето сладкодумство. Влайков. 2. За куршум, късче от снаряд и под. — прониквам, попадам дълбоко в нещо. Куршумът бе заседнал в гърдите му. || Обр. Усмивката на тая жена и погледът тих на очите ѝ заседнаха дълбоко в душата му. Йовков. 3. За плавателен съд — оставам неподвижен на едно място; затъвам. Корабът заседна в пясъка край брега. 4. Диал. За слънце, месец — залязвам. Слънцето заседна червено, кърваво и падна здрач. Елин Пелин. Месецът заседна и стана още по-тъмно. Йовков. □ Засяда ми залък (буца и др.) на гърлото — спира се залък (буца и др.) на гърлото ми.
|