затỳй нареч.-съюз. Разг. Затова. И Гроздан играеше хубаво, малко по-въздържано и по-тежко от Монката, но затуй пък мъжествена сила и красота имаше в цялата му фигура. Йовков. Ала за клети сиромаси / крило бе Чавдар войвода! / Затуй му пее песента / на Странджа-баир гората. Ботев. Тревата беше още мокра и затуй овцете лежаха из кошарите. Йовков. □ Затуй, че сложен съюз — свързва подчинено обстоятелствено изречение за причина с главното. Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, / затуй, че ти си черна робиня. Ботев.
|