затỳлвам, -аш, несв.; затỳля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Закривам нещо да не се вижда; засланям, засенчвам. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. Елин Пелин. Василена трепна, ослуша се и когато детският глас вече не се чуваше, тя затули с две ръце очите си и заплака. Йовков. 2. Запушвам, затъквам. Една стара жена лепеше с глина изкривените стени. Тя се мъчеше да затули тия дупки, които гранатите бяха открили. Йовков. Не ща, не ща да говориш така, Ненко, — прекъсна го Райка, като му затули устата с дясната си ръка. Влайков. затулвам се, затуля се страд.
|