затỳпвам, -аш, несв.; затỳпам, -аш, св., прех. и непрех. Почвам да тупам. Копитата на коня затупаха по-често и кабриолетът се плъзна бързо надолу. Йовков. А на душата ѝ ставаше някак си хубавко, и сърцето ѝ все по-бързо затупваше. Влайков. Селяните се заседяха с глас и затупаха дяда Ивана по гърба. Йовков.
|