затуптя̀вам, -аш, несв.; затуптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. затуптя̀л, -а, -о, мн. затуптèли, св., непрех. Почвам да туптя. Скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: „Смърт или свобода“. Вазов.
|