затъ̀квам, -аш, несв.; затъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. затъ̀кнат, св., прех. 1. Забучвам; забождам, пъхвам. Айде лудо, накриви ми / къдра капа над окото, / айде младо, затъкни си / китка здравец зад ухото. К. Христов. Нож и пищови бяха затъкнати в пояса на всеки един. Йовков. 2. Запушвам, затварям. Лесно ще им затъкнем там устата. Влайков. Само та, солдатино чудесни, / нас спаси, България прослави! / ... / Ти с „ура“ пушкалата затъкна. Вазов.
|