|
затъмня̀вам1, -аш, несв.; затъмнèя, -èеш, мин. св. затъмня̀х, прич. мин. св. деят. затъмня̀л, -а, -о, мн. затъмнèли, св., непрех. Само 3 л. Почвам да ставам тъмен, да изпъквам с тъмния си цвят. Над нас пак затъмняха високи ели, пак се озовахме в глухотата на горската природа. Вазов.
затъмня̀вам2, -аш, несв.; затъмня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане тъмно. Селото беше затъмнено и той дълго скита из селските улици и опипва в мрака тараби и врати, докато намери къщата. Вежинов. || Прен. Помрачавам. Страхът от смъртта е разслабил ръцете и затъмнил ума на ония, които са дошли тука да я търсят. Вазов. Личната катастрофа затъмняваше общата. Вазов. Затъмнявам славата, авторитета на някого. затъмнявам се, затъмня се страд.
|