затъпèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от затъпя. 2. Като прил. — а) Който е станал тъп. Брадвите са много затъпени, не могат вече да секат. б) Прен. Станал невъзприемчив. Павел дълго лежа на гърба си затъпен, без никаква мисъл в главата си. Елин Пелин.
|