затъ̀пквам, -аш, несв.; затъ̀пча, -еш, мин. св. затъпках, св., прех. 1. С тъпкане сгазвам; стъпквам. Окопите са празни, из тях — разхвърляна слама, оловни кутии, затъпкани в калта сухарни торби. Йовков. Стените бяха измазани с глина, подът беше изравнен и затъпкан. Караславов. Знаеш ли, че ми е мъчно, ей!... Аго по-силно затъпкваше плявата. Йовков. 2. Запълвам отвор, като го натъпквам с нещо. Затъпквам дупките със слама. 3. Пъхвам, навирам нещо в отвор. Той затъпкваше запушалката в шишето. затъпквам се, затъпча се страд.
|