|
затъпявам1, -аш, несв.; затъпя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане тъпо. Затъпих си ножа от дялане на това дърво. Алкохолът затъпява съзнанието. Лошата обстановка е затъпила душите им.
затъпявам2, -аш, несв.; затъпèя, -èеш, мин. св. затъпя̀х, прич. мин. св. деят. затъпя̀л, -а, -о, мн. затъпѐли, св., непрех. Ставам тъп. Еньо се укроти, затъпя ли, помири ли се със съдбата си, кой знае? Елин Пелин.
|