захабя̀вам, -аш, несв.; захабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане тъпо, да не реже. 2. Правя нещо да стане вехто, износено. Много бързо си захаби дрехите. || Зацапвам, засичам поради недобро изпиране или измиване. Захаби ми прането. Захабени дъски. 3. Почвам да хабя. захабявам се, захабя се страд.
|