захàпвам, -аш, несв.; захàпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Почвам да хапя. Като котка вълчицата скочи отгоре му, захапа го, закъса дрехите му. Йовков. || Прен. Разг. Засягам, обиждам. Ако имаш зъби хапи, доде не са те захапали. Погов. 2. Хващам нещо със зъби. Обичаше да мечтае за бъдещето. През часовете на почивките или вечер след работа, захапал късото дървено цигаре, той мислеше за онова време, когато на земята ще възтържествува социализмът. Караславов. 3. Ухапвам. Борбата беше жестока. Нападнатият се хвърли и го захапа за ръката. Караславов.
|