|
захвъ̀рлям1, -яш, несв.; захвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Хвърлям настрана; изоставям. Свири леко, а се чуе / надалеко; / надалеко по полето / до жетварки, — / сърпи пущат и захвърлят / паламарки. П. П. Славейков. На една страна захвърлил пушка, / на друга сабя на две строшена. Ботев.
захвъ̀рлям2, -яш, св., прех. Почвам да хвърлям. Едно заптие се наведе, събра камъни и захвърля въз нея, като въз куче. Вазов.
|