|
захлòпвам1, -аш, несв.; захлòпам, -аш, св., непрех. Почвам да хлопам. Някой доближи до вратника и захлопа. П. Ю. Тодоров. Някъде, където каруцата захлопваше по някое неравно място, тя се залавяше с една или с две ръце за сандъка. Йовков.
захлòпвам2, -аш, несв.; захлòпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. захлòпнат, св., прех. Затварям врата със силен трясък и шум; затръшвам. Борко, като захлопна силно вратата, бързо се спусна по стълбището. М. Марчевски. захлопвам се, захлопна се страд.
|