захлупàк, мн. -ци, м. Подвижна част на съд, обикн. тенджера, буркан и под., която покрива отвора му; капак. □ Търкулило се гърнето и си намерило захлупака (погов.) — за хора с еднакви недостатъци, които са станали близки, приятели.