зацвъртя̀вам, -аш, несв.; зацвъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зацвъртя̀л, -а, -о, мн. зацвъртèли, св., непрех. Почвам да цвъртя. От гласове и шум дръвчето заехтява, / цял облак от врабци там сякаш зацвъртява. Вазов.