зачестя̀вам, -аш, несв.; зачестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. Почвам често да извършвам нещо. Милено, — извика пак старецът. — Милено, къде се дяна? — зачести ядосано той. Елин Пелин. Много е зачестил у дома. Вазов. 2. Само 3 л. — почвам по често да се извършвам, да ставам, да се случвам. Той риташе като уловена птица... А когато гърмежите зачестиха, почна да пищи. Елин Пелин.
|